Mar 25, 2009, 12:29 PM

Къща

Poetry

612 0 3

КЪЩА

Тя – птица, кацнала върху скалата,

приемаше ни в топлия си скут.

Сега ù са пречупени крилата.

И няма го познатия уют.

Проплаква дървеният под,

в очи побрал страха от дървояда.

И виждам под опушения свод –

обичта сега разгаря клада.

Две птици в ъгъла гнездо са свили,

както ние във нощите прекрасни.

Оставих ги в любов, криле обвили.

При тях дано, огъня не гасне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Последните редове на 2-ри и 3-ти куплет нарушават ритъма (спъват). С началото на 2-ри куплет променяш мелодията от 1-ви куплет, в 3-ти пак се връщаш на нея. (Преброй сричките по редове.) Мисля, че трябва да "пипнеш" малко стиха!
Иначе добра идея! Поздрави!

2009-03-25T14:24:52+02:00
rimpo (Наско Енев - РИМПО)

Последното изречение ако е: Дано при тях огънят ДА не Угасне. смятам,че ще е по-добре!!!
Поздрви

2009-03-25T12:36:46+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

тук нова обич Да разгаря клада...
така го виждам.

при птиците... ах при птиците... любовта е друга...

2009-03-25T12:33:41+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0