Mar 25, 2009, 12:29 PM

Къща

Poetry

609 0 3

КЪЩА

Тя – птица, кацнала върху скалата,

приемаше ни в топлия си скут.

Сега ù са пречупени крилата.

И няма го познатия уют.

Проплаква дървеният под,

в очи побрал страха от дървояда.

И виждам под опушения свод –

обичта сега разгаря клада.

Две птици в ъгъла гнездо са свили,

както ние във нощите прекрасни.

Оставих ги в любов, криле обвили.

При тях дано, огъня не гасне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Последните редове на 2-ри и 3-ти куплет нарушават ритъма (спъват). С началото на 2-ри куплет променяш мелодията от 1-ви куплет, в 3-ти пак се връщаш на нея. (Преброй сричките по редове.) Мисля, че трябва да "пипнеш" малко стиха!
Иначе добра идея! Поздрави!

2009-03-25T14:24:52+02:00
rimpo (Наско Енев - РИМПО)

Последното изречение ако е: Дано при тях огънят ДА не Угасне. смятам,че ще е по-добре!!!
Поздрви

2009-03-25T12:36:46+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

тук нова обич Да разгаря клада...
така го виждам.

при птиците... ах при птиците... любовта е друга...

2009-03-25T12:33:41+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0