2 нояб. 2022 г., 11:45

Къщата на "Стефан Богориди" 

  Поэзия
272 7 7

... къщата, която онзи ден
някакъв си бизнесмен я купи,
беше с век по-стара и от мен,
с две стайчѐта – мънички хралупи,

 

оцеляла в не един пожар,
беше още хубава – и я̀ка,
спеше в нея градският клошар –
топлеше се с псето на матрака,

 

някога, когато бях дете,
в дворчето ѝ си берях смокини,
днес разбрах, подкарал към стоте,  
миналото пет пари не чини! –

 

построена с толкова любов,
къщата и днес си беше важна,  
утре блокът тук ще е готов –
с тъпата табела – „Разпродажба”! –

 

багерът свирепо изръмжа,
изрева проклетият булдозер,
милото къщѐ! – не издържа,
срина се в изсъхналите рози,

 

и един прекрасен бизнесмен
в уличката „Стефан Богориди”
с устрем горд и поглед на кретен
риташе строшени керемиди,

 

със клошаря пих менте мавруд
и замезих с кучешки саламец...
Вече знам какво е кучи студ! –
да си жив – без минало и памет.

 

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??