Къщата на "Стефан Богориди"
... къщата, която онзи ден
някакъв си бизнесмен я купи,
беше с век по-стара и от мен,
с две стайчѐта – мънички хралупи,
оцеляла в не един пожар,
беше още хубава – и я̀ка,
спеше в нея градският клошар –
топлеше се с псето на матрака,
някога, когато бях дете,
в дворчето ѝ си берях смокини,
днес разбрах, подкарал към стоте,
миналото пет пари не чини! –
построена с толкова любов,
къщата и днес си беше важна,
утре блокът тук ще е готов –
с тъпата табела – „Разпродажба”! –
багерът свирепо изръмжа,
изрева проклетият булдозер,
милото къщѐ! – не издържа,
срина се в изсъхналите рози,
и един прекрасен бизнесмен
в уличката „Стефан Богориди”
с устрем горд и поглед на кретен
риташе строшени керемиди,
със клошаря пих менте мавруд
и замезих с кучешки саламец...
Вече знам какво е кучи студ! –
да си жив – без минало и памет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
