11 нояб. 2008 г., 08:15

Късни мисли

973 0 1
Късни мисли

На вятъра гласът се чува зад прозорците,
разхождайки се нервно пред нощните очи,
надбягвайки се бързо с изгубените спомени,
отлитайки високо - там, с волните мечти.
Каквото съм направила - отнесло го е времето,
доволно или не от моите дела,
които ще открият на своите поколения
следите и пътеките от свършили неща.
Нощта е там - зад ъгъла,
нощта е там и води внезапната тъга,
която ще изтрие най-радостните мигове
и смисъла щастлив, натрупан през деня.
Къде съм аз самата, какъв е моят свят -
ще разбера, когато изплувам в светло пак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Каквото съм направила - отнесло го е времето,
    доволно или не от моите дела,
    които ще открият на своите поколения
    следите и пътеките от свършили неща.
    Браво!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...