Nov 11, 2008, 8:15 AM

Късни мисли 

  Poetry » Phylosophy
640 0 1
Късни мисли

На вятъра гласът се чува зад прозорците,
разхождайки се нервно пред нощните очи,
надбягвайки се бързо с изгубените спомени,
отлитайки високо - там, с волните мечти.
Каквото съм направила - отнесло го е времето,
доволно или не от моите дела,
които ще открият на своите поколения
следите и пътеките от свършили неща.
Нощта е там - зад ъгъла,
нощта е там и води внезапната тъга,
която ще изтрие най-радостните мигове
и смисъла щастлив, натрупан през деня.
Къде съм аз самата, какъв е моят свят -
ще разбера, когато изплувам в светло пак.

© Ди Цветкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Каквото съм направила - отнесло го е времето,
    доволно или не от моите дела,
    които ще открият на своите поколения
    следите и пътеките от свършили неща.
    Браво!
Random works
: ??:??