28 янв. 2009 г., 21:56

Късно

792 0 0

Какво сърце на мен би дало

да поискам глътка твой копнеж,

за миг наум дори да жертвам

свойто настояще и бъдеще в градеж?!

 

Кой си ти, нечакан странник,

без минало и бъдни дни,

в ръка държащ съмнение

и разтърсил моите мечти?!

 

Един единствен поглед и твоя бях,

един единствен удар на сърцето

и щях да тръгна заедно със теб,

но ме спираше на старата любов лицето.

 

Защо събуди чувства закъснели,

защо дойде днес, а не преди,

защо се спрях и с теб не тръгнах?!

Защото жертваната обич повече боли!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...