Какво сърце на мен би дало

да поискам глътка твой копнеж,

за миг наум дори да жертвам

свойто настояще и бъдеще в градеж?!

Кой си ти, нечакан странник,

без минало и бъдни дни,

в ръка държащ съмнение

и разтърсил моите мечти?!

Един единствен поглед и твоя бях,

един единствен удар на сърцето

и щях да тръгна заедно със теб,

но ме спираше на старата любов лицето.

Защо събуди чувства закъснели,

защо дойде днес, а не преди,

защо се спрях и с теб не тръгнах?!

Защото жертваната обич повече боли!