28 янв. 2009 г., 21:56

Късно

788 0 0

Какво сърце на мен би дало

да поискам глътка твой копнеж,

за миг наум дори да жертвам

свойто настояще и бъдеще в градеж?!

 

Кой си ти, нечакан странник,

без минало и бъдни дни,

в ръка държащ съмнение

и разтърсил моите мечти?!

 

Един единствен поглед и твоя бях,

един единствен удар на сърцето

и щях да тръгна заедно със теб,

но ме спираше на старата любов лицето.

 

Защо събуди чувства закъснели,

защо дойде днес, а не преди,

защо се спрях и с теб не тръгнах?!

Защото жертваната обич повече боли!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...