28.01.2009 г., 21:56

Късно

787 0 0

Какво сърце на мен би дало

да поискам глътка твой копнеж,

за миг наум дори да жертвам

свойто настояще и бъдеще в градеж?!

 

Кой си ти, нечакан странник,

без минало и бъдни дни,

в ръка държащ съмнение

и разтърсил моите мечти?!

 

Един единствен поглед и твоя бях,

един единствен удар на сърцето

и щях да тръгна заедно със теб,

но ме спираше на старата любов лицето.

 

Защо събуди чувства закъснели,

защо дойде днес, а не преди,

защо се спрях и с теб не тръгнах?!

Защото жертваната обич повече боли!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....