14 окт. 2007 г., 14:57

Късно е...

993 0 2
Живот ли е това?
Живот ли е, кажи ми ти?
Защо в очите ми има само болка и тъга?
Защо така болят от самота?
Не съм сама, а се чувствам толкова самотна.
Аз ли съм различната, не знам,
моля те, кажи ми ти?
Не искам повече да ме боли,
не искам повече сълзи да лея.
Вече нямам сили за тази болка,
нямам чувства,
нямам и душа...
Сърцето ми е една голяма рана...
Усещам как малко по-малко
животът от мен си отива.
Гасна с всяка изминала секунда
и усещам как много скоро
 ще се изгубя в пространството...
Тогава ще дойде денят,
в който ти ще ме търсиш,
денят, в който
ти ще осъзнаеш
какво си имал до себе си
и какво си загубил завинаги...
но тогава ще бъде твърде късно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...