Късно е
да върна времето назад,
прекалено късно е да зърна
красотата, когато вече я съзрях...
Аз вгледах се веднъж,
вгледах се в очите на дете
и стана нещо - ослепях,
прекалено късно е - тогава аз не спрях.
Сега не мога веч да спра,
опитвам се да ти избягам,
до вкъщи да се добера,
уж бягам, а оставам.
Прекалено късно е да върна
живота, щом съзрях смъртта,
прекалено късно е да тръгна,
щом веднъж реших и спрях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Стоянова Все права защищены