11.11.2008 г., 22:08

Късно е

791 0 1
Прекалено късно е да върна,
да върна времето назад,
прекалено късно е да зърна
красотата, когато вече я съзрях...
Аз вгледах се веднъж,
вгледах се в очите на дете
и стана нещо - ослепях,
прекалено късно е - тогава аз не спрях.
Сега не мога веч да спра,
опитвам се да ти избягам,
до вкъщи да се добера,
уж бягам, а оставам.
Прекалено късно е да върна
живота, щом съзрях смъртта,
прекалено късно е да тръгна,
щом веднъж реших и спрях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...