Те ми казват: "Спри се, де!". Аз съм непреклонна.
С моя свят въртим се. Ѐ... mobile. La donna.
Две напред, една назад — с дните валс танцувам.
С Понеделник чувствам хлад. С Вторник се преструвам.
Сряда носи ми букет. Гневен е Четвъртък —
късам с него в пет без пет. Трудничко ме свърта.
Не за друго... Чакам пак Петък да се върне.
Цяла седмица на крак карам — да го зърна.
Всяка зима все така... В тъмен студ се гоним.
После идва Пролетта. С вишнев цвят се рони.
Преоблича всичко с вкус. Нежно пърха с клепки.
С вятъра танцува блус. Истинска кокектка!
Дъх таим — и тя, и аз — Май да ни споходи.
С Петък беше просто страст. Лято, с теб е обич!
Пръстен носиш за годеж. Ала си в дилема.
Нея ли да избереш? Или мен да вземеш?
Тя си тръгва... Ето на̀ — пак ще те остави.
Няма лесно със жена, знай, да се оправиш...
Но в тангото как да съм твой партньор до старост?
Лято, ти си просто сън. Литваш като гларус...
Пръстена ти — пояс син, хвърлям във морето.
Вечно търся — днес с един, утре с друг — сърцето
някъде да прибера. С дом да го зарадвам.
Лято, всичко бе игра... Щастие ми трябва!
С него искам в тоя свят да танцувам салса.
Дните нека тихо спят, скапани от валса.
Без да карам ден за ден мога да изтрая.
Стига ти да си до мен, Щастие, накрая!
_________________________________________
* - Джузепе Верди ("Rigoletto")
© Пепа Петрунова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи »