Лазур в очите грейва плах
Но колко още, принце мой,
да гасна трябва в този страх?
Та кой ще ме осъди? Кой?
Лазур в очите грейва плах...
Ще дръзна, дъхав небосклон,
обсипан целия с роса!
Ще литна аз на своя кон
с цвят нежен в слънчева коса...
И ако моят жребий лош
прекъсне тихия ми сън
и спре тоз' утринен разкош
там някъде далече вън...
Аз в този тъй съдбовен миг
бих с плам избрала любовта...
Но чу ли свода моят вик?
О, нека дойде гибелта!
© Светла Асенова Все права защищены