24 сент. 2015 г., 17:46

Лед

622 0 0

Болно ми е,
липста ме разболява.
Дори не е липса може би,
а просто краткото отсъствие.
Не ми е нужно да знам че е близо,
усещам неговото присъствие.
И далечината усещам,
всичко в мен се свива.
Трудно ми е даже да дишам,
близостта в безкрайността се разлива.
Искам пак да усетя допира,
макар да е само с поглед.
Да ме изгори за секунди
и да ме лекува отново като лед.

 

23.09.2015 

Николина Згуровска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Згуровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...