Този свят е чудовищно сбъркан...
Пак свърши пустия лед.
Добре, че съм леко побъркан.
По Еконт ще ви пратя късмет.

А вие торба марципани.
Или най-добре каса коняк.
Че няма рицар без рани.
И бял едноседмичен сняг.

Днес рицари шляпат без брони.
И шлем даже нямат, ни щит.
Нямат мечове, пушки, патрони,
Имат бутилка, лула и кибрит.

Днес рицари дрънкат с китари,
На Марли кавъри със чувство.
Пушат дрипави свити цигари,
и убиват врага със изкуство.

По канала дават "такова".
Андреа се хили в музей.
Прилича на Кобра с отрова,
усмихва се тънко, не смей,

да разпъне тез устнички тлъсти,
подвила усмивчица крива,
Леонардо щеше през пръсти,
пред нея да остри молива.

Навярно на тия женици,
би плащал не със пари,
безплатно би правил им скици,
че която не седне, гори.

На Микеланджело днеска Давида,
 ще смаже пак Голиат,
ще го сплеска брутално, кат' гнида,
Ех, как мъчи ме е яд,

че днес децата си мечтаят,
да бъдат батман, или супермен,
за Пиета те нищичко не знаят,
за тях Христос е някакъв ерген.

Не иска никой да е Караваджо.
Ни Пушкин, или Дон Кихот.
Мечтаят да са като Маджо.
Да имат частен самальот.

Мечтаят да са футболисти.
Да имат в Малибу палат.
Комунисти и капиталисти.
Бахти скапания свят.

Каквато е и на човек мечтата,
това закономерност е горчива,
такава му е и съдбата,
буренясала и крива.

Не аз, светът е побъркан.
Не ще го спаси  и късмет.
Добре, че съм рицар накъркан,
отивам за купичка лед.