Леден дъжд

26 нояб. 2017 г., 18:47

Поэзия » Гражданская

929 1 2

Дъждът не отми калта неизбежно горчива,

в гърдите ми трупана дълги години

от ялов език на сган безогледно бъбрива

във днешните сиви и чужди картини.

На клетата Майчица родна, презряна,

сложиха кръста палачи безплодни,

а някога нежна, добра и засмяна,

гърчи се днес сред влечуги злокобни.

Кръвта ѝ чиста и свята изтича на запад,

попива във хищна и чужда, ледена пръст.

Ветровете им страшни, като вълци я хапят,

а душата ми вие за отплата и мъст!

Ще свети сред ярките, южни звезди

свещената люлчица моя.

И жаден ще пия от ранни роси

до сетния глас на прибоя!