Легенда

Една легенда знам...Красива...

...Разказа ми я стар монах-

в монашеската си килия

погребал сам Любов и Грях...

Свещта трептеше от дъхът ни

и върху бялата стена

се проектираха безплътни

жени от други времена...

...Било отдавна, горска фея

се влюбила до Лудост чак

и вече нямало за нея

покой и сън- ни в ден, ни в мрак...

Залюбила тя момък личен

в гората идвал за дърва-

признала му, че го обича,

но той отвърнал на това,

че има си девойка мила

и дума дали са си те

да минат двама под венчило,

а до година- и дете...

Но знае се, че не забравя

една отхвърлена жена

и там във горската дъбрава

го люто прокълнала тя:

любимата си да не зърне,

към нея щом повлякал крак

и на дърво да се превърне-

самотен в тоя пущинак!..

...Тъй бавно Времето течало-

редували се дъжд и сняг,

а до Дървото там се спряло

момче във горският сумрак,

отсякло клон за да издяла

вълшебен, с меден глас кавал:

хем тъжен да е при раздяла,

хем весел в дни на карнавал...

...А долу чакала в селцето

момата дълго, ала там

друг момък грабнал й сърцето

и те се взели по харман...

На есен вдигнали и сватба-

красива булка тя била,

а зестрата й, както трябва,

била във не една кола...

Три дена всички яли, пили

на сватбата им с веселба,

когато дрипав ябанджия*

се спрял пред булката с молба.

Поискал той да й посвири

за щастие и берекет

(познал, че стари чувства дири

тя в сватбеният си обет)...

Понеже виното течало

като планинската река

там всички вкупом пожелали

развеселени песента...

И той извадил от торбата

във миг вълшебният кавал-

засвирил- млъкнала тълпата,

но никой нищо не разбрал...

И само булката, внезапно

заслушана във песента,

успяла бързо да отгатне

във нея тъжната съдба

на своя момък във гората

от злата фея прокълнат

и проумяла тя цената

за Верността във тоя свят!..

...Съпругът й до нея сгушен

и дума не разбрал дори,

но сам щастлив, унесен слушал

и дал на странника пари...

... „Поне на него да съм вярна!”-

зарекла се тогава тя...

Проклела феята коварна

и собствената си съдба!..

...Свещта угасваше и само

от нагорелият фитил

извиваше се към тавана

на струйка дим... И той унил...

д-р Коста Качев

*чужденец