Легенда за родопския лечител поп Слав
Стара легенда нарежда слова,
за мъж православен оставил следа.
Бил той отшелник, отрекъл греха.
Слав се наричал. Избрана душа.
Сам в планината живеел без страх,
с животните диви приятел бил драг,
обличал се бедно, хранел с треви
мъдрецът тъй странен с бели коси.
Омайните билки познавал навред,
сръчно ги виел в лечебен букет,
а после с отвари, запарки и чай
болни лекувал в Родопския край.
За чудна му слава се чуло далеч,
на крак как изправял всеки човек.
Слепи и хроми, на смъртно легло,
дирели него да сторва добро.
Очи им отварял. Вдъхвал живот.
В пътя отчаян показвал им брод.
Раздавал безстрастно лек, светлина.
Вяра разпръсквал, чрез Божа ръка.
Благо нареждал им думи едни,
сърца да изчистят от помисли зли,
черната завист да хвърлят в реката ,
алчност да нямат, а чисти делата.
Още наричал, рода си да помнят
в бури и хали, в дни вероломни,
че коренът само носи живец,
сила изписва с невидим писец.
Дълго поп Слав из Родопи добрувал,
болни и бедни с обич лекувал.
Много народ изцерил, озарил
с вяра и слово лечителят мил.
И днес в благодарност, покрита с цветя,
с дъхави билки и свежа трева,
на връх планината от слънце обляна,
здраве дарява... Попслава поляна.
30.10.2019
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
