Лесно ли е да накараш сърцето да спре?
Лесно ли е да накараш любовта да умре?
Лесно ли е да гледаш чуждото страдание?
Лесно ли е да имаш всичкото познание
по чувства силни нечии, дълбоко.
Някой, който бил е на високо,
а сега пада - всеки ден,
лесно ли е да гледаш колко е сломен?
И как душата бавно се предава,
докато накрая нищо не остава.

Трудно е да знаеш, че бил си някой,
а сега там си сякаш никой.
Несъществуващ - птичка отлетяла,
безследно изчезнала, може би умряла.
Знаеш ли, безсънните нощи се увеличават,
а за тяхна сметка щастливите дни намаляват.
Дори слънцето, що грее на небето,
не го усещаш като онова, което
кара очите ти да заблестят.
Пак става, но от друго те лъщят.
От сълзите, що напират в теб,
тези, които замъгляват твоя мироглед.
Тез, които от душата ти извират,
кога да се излеят - те избират.