28 февр. 2019 г., 08:39

Лети

1.3K 6 12

Не ме обичай! Грешница съм в бяло.    

Отдавна скрих мечтите си в мълчание.    

Разпръснах цялата си светлина в душата ти.

Сега лети! Небесносиньо е началото.

 

И нищо че е зима, вихрено – дъждовна,

ти освети Зорницата със любовта си.

И ще усетиш ... как прелива с нежност,

изгряващото утро на душата ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Г Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Миночка, за добрите думи, за точния коментар и отношението ти към написаното!
  • Много топъл и сърдечен стих, сякаш светът се смалява, пред величието на любовта!
  • Благодаря за удоволствието, да прочета тези искрени мисли. Моите слънчеви благопожелания,Розали Ангелова!
  • Благодаря ти! Нека слънчевите дни и положителните емоции да са винаги с теб!
  • Прекрасен любовен стих.честитаБаба Марта.Нека символът и ти носи щастие!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...