От чудото на детството ела,
да видиш как се случват чудесата.
Пришиваш си на роклята крила,
политаш след изтичащото лято.
А в него водни кончета жужат,
облекли синевата още мокра.
Оглежда се останалият свят
във някаква почти бездънна локва.
И всичко свети в пъстра резеда,
тъй както е блестяло всяко детство,
което е избягнало беда,
помагайки си щедро с всички средства.
Не чувстваш как превръщаш се на елф,
но в теб се крие с багрите дъгата.
Намираш на пътеката си лев
и тръгваш да си плащаш чудесата.
© Елия Все права защищены