10.08.2021 г., 23:18

Летни чудеса

615 1 7

От чудото на детството ела,
да видиш как се случват чудесата.
Пришиваш си на роклята крила,
политаш след изтичащото лято.


А в него водни кончета жужат,
облекли синевата още мокра.
Оглежда се останалият свят
във някаква почти бездънна локва.


И всичко свети в пъстра резеда,
тъй както е блестяло всяко детство,
което е избягнало беда,
помагайки си щедро с всички средства.


Не чувстваш как превръщаш се на елф,
но в теб се крие с багрите дъгата.
Намираш на пътеката си лев
и тръгваш да си плащаш чудесата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Момичета, благодаря! Пастирке, а на теб специално за сдвоения коментар, защото си си направила труда да се върнеш отново при мен!
  • Вярвам в чудесата и те поздравявам! Много красиво стихо!
  • " Пришиваш си на роклята крила"!!!

    Да полети човек, като чете такива редове! Върнах се отново при поетичната ти красота, Елия!👏😄
  • Благодаря!
  • Красиво детско лято!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...