10 июл. 2014 г., 00:28

Летни измами

742 0 0

Когато последните светулки

разпиляват светлина

в тъмното синьо на безкрая.

Когато нощта реди слова,

за да приспи луната в обятията си.

Когато звездите умират и се раждат.

Когато едни се влюбват,            

а други горчиво разлюбват...

Тогава притихвам в

лавандуловото море на мечтите си.

И подреждам вселени, рисувам безвремия

Създавам светове, където

Аз и Той  е нещо възможно

и не съществува думата сложно.

Там няма вълни от тъга

и привидения от стари любови.

Има само една,

грееща като безброй слънца,

побираща се само в две сърца -

неговото и моето.

Там пътищата се пресичат

и приказките ги разказваме двама,

а щастливият край не е просто измама.

И разминавания никакви няма.
Той е режисьорът, а сценариите

заплетени пиша аз.

И всички притихват, когато 

започне нашият филм. 

Когато светулките за последно

разпиляват капчици светлина...

Тогава ми става облачно,

Защото няма филм, 

няма приказки, няма ние.

Аз и той не се пише слято.

Аз и той е просто лятна заблуда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Недописана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...