Когато последните светулки
разпиляват светлина
в тъмното синьо на безкрая.
Когато нощта реди слова,
за да приспи луната в обятията си.
Когато звездите умират и се раждат.
Когато едни се влюбват,
а други горчиво разлюбват...
Тогава притихвам в
лавандуловото море на мечтите си.
И подреждам вселени, рисувам безвремия
Създавам светове, където
Аз и Той е нещо възможно
и не съществува думата сложно.
Там няма вълни от тъга
и привидения от стари любови.
Има само една,
грееща като безброй слънца,
побираща се само в две сърца -
неговото и моето.
Там пътищата се пресичат
и приказките ги разказваме двама,
а щастливият край не е просто измама.
И разминавания никакви няма.
Той е режисьорът, а сценариите
заплетени пиша аз.
И всички притихват, когато
започне нашият филм.
Когато светулките за последно
разпиляват капчици светлина...
Тогава ми става облачно,
Защото няма филм,
няма приказки, няма ние.
Аз и той не се пише слято.
Аз и той е просто лятна заблуда.
© Недописана Всички права запазени