10.07.2014 г., 0:28

Летни измами

741 0 0

Когато последните светулки

разпиляват светлина

в тъмното синьо на безкрая.

Когато нощта реди слова,

за да приспи луната в обятията си.

Когато звездите умират и се раждат.

Когато едни се влюбват,            

а други горчиво разлюбват...

Тогава притихвам в

лавандуловото море на мечтите си.

И подреждам вселени, рисувам безвремия

Създавам светове, където

Аз и Той  е нещо възможно

и не съществува думата сложно.

Там няма вълни от тъга

и привидения от стари любови.

Има само една,

грееща като безброй слънца,

побираща се само в две сърца -

неговото и моето.

Там пътищата се пресичат

и приказките ги разказваме двама,

а щастливият край не е просто измама.

И разминавания никакви няма.
Той е режисьорът, а сценариите

заплетени пиша аз.

И всички притихват, когато 

започне нашият филм. 

Когато светулките за последно

разпиляват капчици светлина...

Тогава ми става облачно,

Защото няма филм, 

няма приказки, няма ние.

Аз и той не се пише слято.

Аз и той е просто лятна заблуда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Недописана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....