11 февр. 2014 г., 23:45

Летни жеги

416 0 0

Задъхвам се от летни жеги.
Навънка този свят гори!
Спасителните нощи, где ги!?
О, жегата не се търпи!

Облечени сме като Ева
или като мъжа Адам,
но лятото с ръцете леви,
претиска ни, защо не знам!

Тук от небето пада огън,
светът е сякаш разтопен!
Отправяме молби към Бога,
да издържим и този ден!

Туй лятно към нас няма милост!
От Африка ли е дошло?!
От Ада ли то черпи сили...
Туй чудо тук не е било!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...