Feb 11, 2014, 11:45 PM

Летни жеги

  Poetry » Other
414 0 0

Задъхвам се от летни жеги.
Навънка този свят гори!
Спасителните нощи, где ги!?
О, жегата не се търпи!

Облечени сме като Ева
или като мъжа Адам,
но лятото с ръцете леви,
претиска ни, защо не знам!

Тук от небето пада огън,
светът е сякаш разтопен!
Отправяме молби към Бога,
да издържим и този ден!

Туй лятно към нас няма милост!
От Африка ли е дошло?!
От Ада ли то черпи сили...
Туй чудо тук не е било!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...