Задъхвам се от летни жеги.
Навънка този свят гори!
Спасителните нощи, где ги!?
О, жегата не се търпи!
Облечени сме като Ева
или като мъжа Адам,
но лятото с ръцете леви,
претиска ни, защо не знам!
Тук от небето пада огън,
светът е сякаш разтопен!
Отправяме молби към Бога,
да издържим и този ден!
Туй лятно към нас няма милост!
От Африка ли е дошло?!
От Ада ли то черпи сили...
Туй чудо тук не е било!
© Христо Славов All rights reserved.