Мъничко момиче на ливадата стоеше,
мечтаеше и наблюдаваше
образите на щастливите деца,
имащи семейства и „лица”.
„Лицата” са усмихнати, красиви,
а не безлични и унили.
Отворени за радост и тъга,
а не намразили света.
Искаше ù се да не е една,
да има майка и баща,
с целувка вечер очи да затваря,
а сутрин с милувка тя пак да ги отваря.
Но някой не помисли за това
и на младото момиче потъпка радостта.
Да се събужда с усмивка на лице
и с трепет, за прегръдка, да отваря ръце.
Мама, татко да прегръща силно,
да има семейство любвеобилно.
Да ги обича колкото иска,
а не обичта си да потиска.
Мечтаеше и наблюдаваше,
разбираше и осъзнаваше,
че съдбата е жестока, зла
и не я е грижа за малките деца.
© Дамяна Все права защищены