6 дек. 2009 г., 19:13

Лицата, намразили света

1.1K 1 1

Мъничко момиче на ливадата стоеше,

мечтаеше и наблюдаваше

образите на щастливите деца,

имащи семейства и „лица”.

 

„Лицата” са усмихнати, красиви,

а не безлични и унили.

Отворени за радост и тъга,

а не намразили света.

 

Искаше ù се да не е една,

да има майка и баща,

с целувка вечер очи да затваря,

а сутрин с милувка тя пак да ги отваря.

 

Но някой не помисли за това

и на младото момиче потъпка радостта.

Да се събужда с усмивка на лице

и с трепет, за прегръдка, да отваря ръце.

 

Мама, татко да прегръща силно,

да има семейство любвеобилно.

Да ги обича колкото иска,

а не обичта си да потиска.

 

Мечтаеше и наблюдаваше,

разбираше и осъзнаваше,

че съдбата е жестока, зла

и не я е грижа за малките деца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дамяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...