Мъничко момиче на ливадата стоеше,
мечтаеше и наблюдаваше
образите на щастливите деца,
имащи семейства и „лица”.
„Лицата” са усмихнати, красиви,
а не безлични и унили.
Отворени за радост и тъга,
а не намразили света.
Искаше ù се да не е една,
да има майка и баща,
с целувка вечер очи да затваря,
а сутрин с милувка тя пак да ги отваря. ...