Лице в маскарада
От рима на рима, сред нощния зрак,
от тайна на тайна, и днес оцелях.
Затварям очите, да видя навътре,
сърцето изгаря ме сякаш е въглен.
И тихо понасям порой след порой
от дните, в които ти пак не си мой,
от хора, от случки, от думи напразни.
И нищо в света нищо в мене не блазни.
Единствено спомен за сиви очи,
прозряли живота, презряли лъжи,
вкопава се в мене и остро ми липсваш,
защото ти беше влудяващо истински.
Но всичко изгубих – протегнах ръка,
залутах се в страх и останах сама.
И днес пак ще куцам от рима на рима,
намираща сила в това, че те има.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
