От рима на рима, сред нощния зрак,
от тайна на тайна, и днес оцелях.
Затварям очите, да видя навътре,
сърцето изгаря ме сякаш е въглен.
И тихо понасям порой след порой
от дните, в които ти пак не си мой,
от хора, от случки, от думи напразни.
И нищо в света нищо в мене не блазни.
Единствено спомен за сиви очи,
прозряли живота, презряли лъжи,
вкопава се в мене и остро ми липсваш,
защото ти беше влудяващо истински. ...