Лийнан Сидхи ( Смъртоносната любима)
На лов сам тръгнах и сърна
преследвах в дивата гора.
Увлечен в гонката деня
не мога аз да разбера
кога сменила е нощта
и толкова е тъмна тя.
Изгубих се в незнаен час,
не виждам ни луна, звезда,
но чувам шепот тук край мен,
объркан чувам странен глас:
" На Лийнан Сидхи ще си в плен! " .
Страхувам се... и само в миг
пред мен е приказно видение.
Жена неземна с чуден лик
у мене буди удивление.
И казва ми сега: " Ела! " .
По- бързо, как, и от стрела
в друг свят красив отлитам с нея?
И сливат се, о, две тела
в игра вълшебна ден след ден.
Без свян топи ме тази фея.
На Лийнан Сидхи аз съм в плен.
Неописуемо е. В рая
отведе ме любовна радост.
Цената идва - и на края
платил съм с цялата си младост.
И остарял, без капка сила
лежа до вечната могила.
За " Сбогом " неизбежно - ето-
целувка получавам мила.
Не съжалявам... Вдъхновен
потъвам в сън, в небитието.
На Лийнан Сидхи бях във плен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Асенчо Грудев Все права защищены
