На лов сам тръгнах и сърна

преследвах в дивата гора.

Увлечен в гонката деня

не мога аз да разбера

кога сменила е нощта

и толкова е тъмна тя.

Изгубих се в незнаен час,

не виждам ни луна, звезда,

но чувам шепот тук край мен,

объркан чувам странен глас:

" На Лийнан Сидхи ще си в плен! " .

Страхувам се... и само в миг

пред мен е приказно видение.

Жена неземна с чуден лик

у мене буди удивление.

И казва ми сега: " Ела! " .

По- бързо, как, и от стрела

в друг свят красив отлитам с нея?

И сливат се, о, две тела

в игра вълшебна ден след ден.

Без свян топи ме тази фея.

На Лийнан Сидхи аз съм в плен.

Неописуемо е. В рая

отведе ме любовна радост.

Цената идва - и на края

платил съм с цялата си младост.

И остарял, без капка сила

лежа до вечната могила.

За " Сбогом " неизбежно - ето-

целувка получавам мила.

Не съжалявам... Вдъхновен

потъвам в сън, в небитието.

На Лийнан Сидхи бях във плен.