Обичаш ли аромата на липите?

И тихия смях на звездите?

А студения плач на шегите?

Аз да.

Обичам безмълвния стон на горите.

Обичам лекия бриз на реките.

Обичам топлия блян на мечтите.

А ти?

Дали ще видиш някога прегръдките на ветровете?

Ще усетиш ли целувката на вековете?

Ще почувстваш ли милувката на снеговете?

Аз да.

Знам цената на падащите листа.

Знам кога трябва да спре да се лее тъма.

Знам защо светлината не може да живее сама.

А ти?

Знаеш ли защо огънят носи смирение?

Питаш ли се поне как въздухът обещава безвремие?

Мислиш ли за земята, която лекува презрение?

Аз да.

Чувствам аромата на липите.

Чувам смеха на звездите.

И студения плач на шегите.