19.10.2016 г., 16:03

Липите

773 1 1

Обичаш ли аромата на липите?

И тихия смях на звездите?

А студения плач на шегите?

 

Аз да.

 

Обичам безмълвния стон на горите.

Обичам лекия бриз на реките.

Обичам топлия блян на мечтите.

 

А ти?

 

Дали ще видиш някога прегръдките на ветровете?

Ще усетиш ли целувката на вековете?

Ще почувстваш ли милувката на снеговете?

 

Аз да.

 

Знам цената на падащите листа.

Знам кога трябва да спре да се лее тъма.

Знам защо светлината не може да живее сама.

 

А ти?

 

Знаеш ли защо огънят носи смирение?

Питаш ли се поне как въздухът обещава безвремие?

Мислиш ли за земята, която лекува презрение?

 

Аз да.

 

Чувствам аромата на липите.

Чувам смеха на звездите.

И студения плач на шегите.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МарияБ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...