Да беше болка, остра като нож.
Да беше рана от жестока дума.
Едно с отрова писано писмо.
Да беше даже хубостта на друга!
А то е плач от сива празнота.
Как губи се душата ми във глухото.
Без вест, умирам дълго през нощта.
Защо съм жива, щом настъпи утрото?
Не ни е забранено да сме заедно.
Но лабиринт е пътят помежду ни.
Най-страшното познато ми страдание:
без рани да кървя в напразна лудост.