Jun 23, 2017, 7:54 PM
Липса
Да беше болка, остра като нож.
Да беше рана от жестока дума.
Едно с отрова писано писмо.
Да беше даже хубостта на друга!
А то е плач от сива празнота.
Как губи се душата ми във глухото.
Без вест, умирам дълго през нощта.
Защо съм жива, щом настъпи утрото?
Не ни е забранено да сме заедно.
Но лабиринт е пътят помежду ни.
Най-страшното познато ми страдание:
без рани да кървя в напразна лудост.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви! И вие ме докосвате.
-
Права е, Ели. Докосва. Поздравления за творбата!
-
Много красиво! Поздрави, Яна!
-
Много ми хареса!
-
А може би ние се шегуваме с нея, защото не вярваме в невъзможното. Или по-точно, вярваме и в невъзможното.
-
Именно, Яна! Особено за поетите си е мана небесна)))
-
Какво по-вълнуващо от невъзможното.
-
За невъзможната любов – искрено и вълнуващо!
И ще докосне много сърца... -
Много е красиво, мила! Дано ти е олекнало, като си изляла страданието в стихове!
-
И отсега нататък всеки миг е доживотна присъда... Дишаш, но не съществуваш. Някои хора просто не е писано да се съберат. Дано да не е случая...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
ето ти поздрав -
https://www.youtube.com/watch?v=DbOz0kakWhc