Липса
Аз не знам дали е липса. Но тежи
като гърбава следа на раменете.
Пламва изгрев. Твоят поглед е ръждив
зад ушитите с мълчание пердета.
Нищя делници. Класирам самота.
За корделата на вятъра протягам
най-примамливия блясък на стръвта.
Бях уловка. Аранжирана награда.
Въздъхни ме. Ще усетя, че не спиш.
Помня само колко дълго си будувал.
Всепроникващи са хладните стрели,
със които вместо устни ме целува.
Всепроникващи са... Цялата съм тях.
Аз не знам дали е липса. Или клада.
Без рецепта за далечност... остарях.
Днес се уча отначало да съм млада.
като гърбава следа на раменете.
Пламва изгрев. Твоят поглед е ръждив
зад ушитите с мълчание пердета.
Нищя делници. Класирам самота.
За корделата на вятъра протягам
най-примамливия блясък на стръвта.
Бях уловка. Аранжирана награда.
Въздъхни ме. Ще усетя, че не спиш.
Помня само колко дълго си будувал.
Всепроникващи са хладните стрели,
със които вместо устни ме целува.
Всепроникващи са... Цялата съм тях.
Аз не знам дали е липса. Или клада.
Без рецепта за далечност... остарях.
Днес се уча отначало да съм млада.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ружа Матеева Все права защищены
