Аз не знам дали е липса. Но тежи
като гърбава следа на раменете.
Пламва изгрев. Твоят поглед е ръждив
зад ушитите с мълчание пердета.
Нищя делници. Класирам самота.
За корделата на вятъра протягам
най-примамливия блясък на стръвта.
Бях уловка. Аранжирана награда.
Въздъхни ме. Ще усетя, че не спиш.
Помня само колко дълго си будувал.
Всепроникващи са хладните стрели,
със които вместо устни ме целува. ...