ekstasis (Михаил Цветански)
589 5067
2 дек. 2011 г., 13:53

Липсата 

  Поэзия » Философская
2732 1 27

Защо те нямаше толкова дълго време?" - попитал Питър Пан. "Ти никога не ми даде причина да се върна. Винаги бях там, когато имаше нужда от мен, но никога не показа колко важна съм за теб. Сега е различно. Ние сме различни. Но аз все още се усмихвам." - отвърнала Тинкърбел. "Защо?" "Просто защото... сега е твой ред да ти липсвам."                                               (из пиесата " Питър Пан" по Сър Джеймс Матю Бари)

 

Въздишки, спомени  съня ни гонят,

играчки са красиви на душата,

а времето дете е със балони

и всеки пукнат хвърля на съдбата...

 

Не вярвахме на дланите си слети,

от минало и бъдно  вихме храм,

човек във любовта си гасне, свети  –

маяк насред житейски океан...

 

Сега със мислите си шием  рани

и всеки миг  е бод върху вини,

чернее бавно с дните гологана -

късметчето на сбъднатите дни...

 

И утрото със вятърната мелница

 брашно отсява в нашия живот,

пече се хлябът от безкрайни  делници,

а любовта е  гладен  Дон Кихот...

© Михаил Цветански Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??