Липсата
Защо те нямаше толкова дълго време?" - попитал Питър Пан. "Ти никога не ми даде причина да се върна. Винаги бях там, когато имаше нужда от мен, но никога не показа колко важна съм за теб. Сега е различно. Ние сме различни. Но аз все още се усмихвам." - отвърнала Тинкърбел. "Защо?" "Просто защото... сега е твой ред да ти липсвам." (из пиесата " Питър Пан" по Сър Джеймс Матю Бари)
Въздишки, спомени съня ни гонят,
играчки са красиви на душата,
а времето дете е със балони
и всеки пукнат хвърля на съдбата...
Не вярвахме на дланите си слети,
от минало и бъдно вихме храм,
човек във любовта си гасне, свети –
маяк насред житейски океан...
Сега със мислите си шием рани
и всеки миг е бод върху вини,
чернее бавно с дните гологана -
късметчето на сбъднатите дни...
И утрото със вятърната мелница
брашно отсява в нашия живот,
пече се хлябът от безкрайни делници,
а любовта е гладен Дон Кихот...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
, Радост
