31 янв. 2008 г., 08:08

Липсваш ми...

1.1K 0 1

Липсваш ми, така не мога,

изпълват ме мъка и тревога,

къде си, как си, що си,

за една твоя дума слухът ми проси.

Мислиш ли за мен поне малко

или някак ти изглежда жалко

да вдигнеш телефона и нещо да кажеш,

че липсвам, ти и аз да ми покажеш?

 

Липсваш ми, така не бива,

без тебе аз не мога да съм жива,

къде си, защо си там най-вече,

защо избяга тъй бързо, тъй далече.

Защо, срам или какво те възпира,

нима желание във теб за секунда не напира,

макар за миг да чуеш моя глас,

да разбереш със кой и как съм аз.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Чикова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...