Липсваш ми...
Липсваш ми, така не мога,
изпълват ме мъка и тревога,
къде си, как си, що си,
за една твоя дума слухът ми проси.
Мислиш ли за мен поне малко
или някак ти изглежда жалко
да вдигнеш телефона и нещо да кажеш,
че липсвам, ти и аз да ми покажеш?
Липсваш ми, така не бива,
без тебе аз не мога да съм жива,
къде си, защо си там най-вече,
защо избяга тъй бързо, тъй далече.
Защо, срам или какво те възпира,
нима желание във теб за секунда не напира,
макар за миг да чуеш моя глас,
да разбереш със кой и как съм аз.
© Александра Чикова All rights reserved.
