Липсваш ми!
Далече си,
а тъй мечтая да си до мен сега,
да тръпна в твоята омая,
да те докосвам с пламенни слова!
От допира душите да усетим,
на пеперуди пърхащия зов,
и цялата Вселена да потръпне
от нашата нестихваща любов!
Мечтая те със плам и нежност
и знам, че само е мечта...
Животът е една безбрежност,
в която се изгубва любовта!
Но изживял любов такава,
остава светла диря в паметта,
в сърцето спомените парят,
и жива е във нас до края... Тя!
И в лутане животът преминава,
реди Съдбата всеки следващ ден,
един въпрос във мене все остава:
„Ако не бях те срещнала тогава,
какво ли би се случило със мен?”
04.06.20
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вени Иванова Все права защищены
