Липсваш ми!
Далече си,
а тъй мечтая да си до мен сега,
да тръпна в твоята омая,
да те докосвам с пламенни слова!
От допира душите да усетим,
на пеперуди пърхащия зов,
и цялата Вселена да потръпне
от нашата нестихваща любов!
Мечтая те със плам и нежност
и знам, че само е мечта...
Животът е една безбрежност,
в която се изгубва любовта!
Но изживял любов такава,
остава светла диря в паметта,
в сърцето спомените парят,
и жива е във нас до края... Тя!
И в лутане животът преминава,
реди Съдбата всеки следващ ден,
един въпрос във мене все остава:
„Ако не бях те срещнала тогава,
какво ли би се случило със мен?”
04.06.20
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вени Иванова Всички права запазени
