Нямам думи да опиша как ми липсваш ти,

как празна се чувствам сега.

Оставих нейде своите мечти,

сърцето ми обзе тъга.

Забравих своите неволи

и грижите огромни излетяха.

Да те срещне всичко в мен се моли,

единствено молбите не замряха.

Като облаче в небето в слъчев ден -

така изглежда животът мой.

Само тупти сърцето в мен,

с нестихващ, яростен  порой.

Очите ми не светят вече,

а от усмивка отдавна няма и следа.

Ти защо си тъй далече?

Остави само болка и самота!

Върни се, моля те, при мен!

Откога те чакам, ти не знаеш!?

Денят - без тебе е солен,

подслади го само ако пожелаеш!