22 jul 2012, 17:40

Липсваш ми!

  Poesía
628 0 0

Нямам думи да опиша как ми липсваш ти,

как празна се чувствам сега.

Оставих нейде своите мечти,

сърцето ми обзе тъга.

Забравих своите неволи

и грижите огромни излетяха.

Да те срещне всичко в мен се моли,

единствено молбите не замряха.

 

Като облаче в небето в слъчев ден -

така изглежда животът мой.

Само тупти сърцето в мен,

с нестихващ, яростен  порой.

Очите ми не светят вече,

а от усмивка отдавна няма и следа.

Ти защо си тъй далече?

Остави само болка и самота!

 

Върни се, моля те, при мен!

Откога те чакам, ти не знаеш!?

Денят - без тебе е солен,

подслади го само ако пожелаеш!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Абсурдана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...