Липсваш ми...
Липсваш ми когато вечер тихо,
нощта запее с нежния си глас,
губя се неволно в лабиринта
в търсене на другото си Аз.
Липсваш ми, когато в утро свежо,
слънцето докосне ме в зори,
ставам всяка сутрин със надежда,
че до мен отново ще си ти!
Липсваш ми и в делника забързан,
липсваш ми и в празника красив,
липсваш ми и цялата замръзвам.
липсваш ми във всичко ти...!
Недей ме кара дълго да те чакам,
ела със вятъра понесен цял...
Дори да се загубим двама в мрака,
не ще ми липсва нищо на света!!!
© Диана Стоянова Все права защищены