14 feb 2015, 22:29  

Липсваш ми

  Poesía
855 1 0

Липсваш ми...

 

Липсваш ми когато вечер тихо, 

нощта запее с нежния си глас,

губя се неволно в лабиринта

в търсене на другото си Аз.

Липсваш ми, когато в утро свежо, 

слънцето докосне ме в зори,

ставам всяка сутрин със надежда,

че до мен отново ще си ти!

Липсваш ми и в делника забързан,

липсваш ми и в празника красив,

липсваш ми и цялата замръзвам.

липсваш ми във всичко ти...!

Недей ме кара дълго да те чакам,

ела със вятъра понесен цял...

Дори да се загубим двама в мрака,

не ще ми липсва нищо на света!!!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...