Липсваш ми!
(Провокирано от shumkd - I need You!...)
Не искам да чакам.
Ни пролет, ни зима.
Отесня ми небето без теб.
И се хвърлям във нощтите
черни, бездънни,
да ме завърнат
в спомена ми за теб.
Като нож ме прободе
с онзи миг за любов.
Разпиляла мечтите си,
аз се скитам във свят,
където срутени са усмивките,
и без теб не ухаят на цвят.
Водорасли протягат
свойте мокри ръце
да приютят във зелено
уморените ми нозе.
Ветровете люлееха
мелодията на песен,
и с моят глас ти шепнеха:
"Така си ми потребен".
Липсваш ми!
И ми стяга небето.
Като в обръч притиснато е челото.
И не сещам радост,
ослепяла за всичкото
на този безизразен свят.
Трябваш ми!
Нуждая се от теб!
Светъл лъч на небето ми!
И без теб е пустиня дори и морето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
