Липсваш Ми

30 мар. 2018 г., 01:17 7 лет назад

Поэзия » Другая

5.0 / 3

922 3 1

Гледам през запотеното стъкло,
а дъхът ми оформя студа на кълбо.
Замислям се за далечните дни,
когато макар и с боси нозе пристигаше ти.
Жилва ме нещо отляво
и сякаш времето навън от болка е спряло.
Сякаш природата вечна, скрепила своите стени,
сега се прекланя пред нещастията на човешките души.
Паренето прераства в сълзи и не помня кога
ръцете ми започват да се протягат към далечните звезди.
Липсваш ми много, знай го това,
защото дори любовта не скланя глава ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

НЕ СЪЖАЛЯВАМ
Целият свят е театър

Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...
Трофеят

Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
Неведомый прекрасный край

В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...

Ещё произведения »