Ти толкова много ми липсваш
изгубена светла звезда.
Ти толкова много ми липсваш
далечна, прекрасна мечта.
Сърцето ми страда за тебе,
тъгата ми в плен го държи
и няма за болката време,
душата ранена мълчи.
И някаква странна умора
изпълва отново нощта.
Опива ме сякаш с отрова –
болезнена в мрака следа.
Отпивам на глътки от нея
и болката в мене расте,
самотна с нощта ще се слея,
тя чувства измамни плете.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены