9.10.2021 г., 12:05

Липсваш ми

429 0 0

Ти толкова много ми липсваш

изгубена светла звезда.

Ти толкова много ми липсваш

далечна, прекрасна мечта.

 

Сърцето ми страда за тебе,

тъгата ми в плен го държи

и няма за болката време,

душата ранена мълчи.

 

И някаква странна умора

изпълва отново нощта.

Опива ме сякаш с отрова –

болезнена в мрака следа.

 

Отпивам на глътки от нея

и болката в мене расте,

самотна с нощта ще се слея,

тя чувства измамни плете.

                 Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...