Ти толкова много ми липсваш

изгубена светла звезда.

Ти толкова много ми липсваш

далечна, прекрасна мечта.

Сърцето ми страда за тебе,

тъгата ми в плен го държи

и няма за болката време,

душата ранена мълчи.

И някаква странна умора

изпълва отново нощта.

Опива ме сякаш с отрова –

болезнена в мрака следа.

Отпивам на глътки от нея

и болката в мене расте,

самотна с нощта ще се слея,

тя чувства измамни плете.

                 Мария Мустакерска